Иран казва, че 16-годишната Армита Джераванд си е ударила главата във влак, но има много въпроси една година след смъртта на Махса Амини
Техеран — държавното управление на Иран се пробва доста интензивно да не се сблъска с повтаряне на безредиците, последвали гибелта на Махса Амини, който умря в ареста на " моралната полиция " на страната преди по-малко от година. Но нов случай, този на 16-годишната Армита Джераванд, още веднъж принуди управляващите да отрекат, че чиновници, този път членове на локална мощ, наречена Пазители на хиджаба, са взели участие в нахлуване против млада жена за нарушение на ислямския строгият дрескод на републиката.
Гераванд, родена в западния ирански град Керманшах, отиваше на учебно заведение с другари в локален трен в Техеран рано сутринта на 1 октомври. Тя и двамата й спътници се качиха вагон на метрото, само че не след дълго замъглено видео от охранителна камера демонстрира по какъв начин нейни другари, благодарение на две други дами, измъкват Джераванд, който изглеждаше имобилен, от влака на платформа на друга гара.
Тя се озова в болница в Техеран.
Иранските управляващи упорстват - както направиха в тази ситуация Амини - че виновността е медицински епизод. Държавната телевизия и други публични издания оповестиха, че кръвното налягане на Джераванд е спаднало, което е довело до колабиране и боричкане на главата си във вратата на влака.
Но има и други версии за случилото се във влака, разказани от нейни другари и други очевидци. Тези неофициални разкази, докладвани от медии, основани както в Иран, по този начин и отвън него, допускат, че две дами охранители във влака на метрото - част от сили, наети от общинското държавно управление на Техеран, с цел да следят и постановат наложителното носене на ислямски хиджаб или кърпа, от всички дами — влязоха в свада с Джераванд за облеклото й.
Те включват изказвания, че Джераванд е паднала и е блъснала главата си във вратата на влака едвам откакто е била ударена от защитата.
Репортер от иранския частен вестник Shargh, един от най-популярните новаторски издания в страната, беше задържан, само че по-късно освободен с предизвестие, откакто се опита да посети болничното заведение на военновъздушните сили Фаджр отвън Техеран, където Джераванд беше признат след случая, с цел да опита с цел да отрази историята.
Журналистката от Shargh Нилуфар Хамеди към момента е в пандиза поради репортажите си по случая Махса Амини.
Почти незабавно след случая родителите на Джераванд се появиха в държавните медии, с цел да бъдат интервюирани в болничното заведение. Те споделиха, че считат, че това е случай, само че беше обявено, че в болничното заведение е имало засилено полицейско наличие, до момента в който са говорили. Неидентифицирана жена, забелязана с двойката, която не беше разказана като родственик или другарка на фамилията, говореше по-голямата част от диалога. Тя акцентира, че с случая не би трябвало да се злоупотребява от медиите.
Местна онлайн новинарска медия, наречена Faraz Daily, по-късно разгласява цитати от това, което сподели, че е настрана изявление с бащата на Джераванд, който сякаш оспорва формалния роман и сподели, че не се е чувал с щерка си и знае единствено, че е в безсъзнание в болничното заведение. Тази история по-късно изчезна от уеб страницата и редакторът на Faraz Maziyar Khosravi разгласява опрощение, заявявайки, че публикацията е неправилна.
Двамата другари, които придружаваха Джераванд във влака, бяха представени като споделили, че всички се любуват на да карат дружно и че никой не е блъскал или удрял техния другар.
Съюз на ирански учители обаче твърди, че приятелите, фамилията на Джераванд, всички нейни съученици и учителите в тяхното учебно заведение са били предизвестени да не провокират формалният акаунт.
Има и непотвърдени известия, че майката на Джераванд, Ширин Ахмади, е била задържана, само че нито фамилията, нито държавни чиновници биха удостоверили или отхвърлили този отчет, когато се свързаха с CBS News. < /p>
Някои медии означиха, че видеото от охранителната камера, излъчено от иранската държавна телевизия, наподобява е било редактирано и има забележителна част от времето, което не е регистрирано в клиповете.
Болницата, където Джераванд остана четири дни след случая, строго охранявана от иранските сили за сигурност и не бяха позволени медии или гости да я видят – даже приятелите или фамилията на младата жена – откогато родителите й бяха там на 1 октомври.
От четвъртък нямаше признаци протестиращи да се върнат по улиците поради новия случай. Смъртта на Амини провокира месеци на невиждани митинги в иранските градове, само че потушаването на митингите от страна на правоохранителните органи и арестуването на стотици хора, упрекнати в присъединяване, потушиха въстанията.
